Тежка и неблагодарна е съдбата на счетоводителя. Не стига че по цял ден е зарит в бумаги и пренапрегнат от фатални срокове и неравнени сметки, но и обществото някак не го оценява. Няма филм за секси счетоводител, който смело спасява клиентка от ДДС ревизор, нито има данни, че скоро ще се проведе състезание за "Мис Експерт-счетоводител". Е , това е на път да се промени.
Вече са в сила изменения на Закона за мерките срещу изпирането на пари и на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, които превръщат нищо неподозиращия очиларко в агент на ДАНС и преден фронт на борбата с тероризма.
По препоръка на вездесъщите европейски "фактори" и по повод европейска директива от 2005 г. българският законодател включи лицата "извършващи счетоводни услуги по занятие" в кръга на тези, които трябва да идентифицират съмнителни клиенти и да докладват за тях пред ДАНС.
Хубаво е да се спазват задължителни европейски директиви, но е много важно как става това. В самата Директива 2005/60/ЕО са визирани "одитори", "външни експерт-счетоводители" и "фискални съветници".
В българския закон има съществено преиграване, защото извършването на "счетоводни услуги по занятие" е нещо различно от одитиране или работа като данъчен консултант или експерт-счетоводител. В практиката дребни административно-счетоводни услуги се извършват дори от лица без икономическо образование и няма основание борбата с прането на пари да се превръща в общонародно дело. Директивата изрично прави тази уговорка, но не и българският закон.
Не е изяснено, както следва, че законът има предвид по-скоро счетоводните къщи и счетоводителите на свободна практика, а не счетоводителите на трудов договор или по служебно правоотношение. Терминът "по занятие" прави – поне за юристите - скрита препратка към Търговския закон. Неясно е обаче дали ДАНС или друго силово ведомство няма да изтълкува закона и по друг начин  - нищо че е абсурдно и противоречи на европейската директива.
Самото влизане сред задължените лица по ЗМСФТ и ЗМСИП носи поредните бюрократични тегоби – събиране на по-подробна информация за съответните клиенти, разработване на одобрени от ДАНС вътрешни правила, поддържане на архив на извършените сделки и т.н. Разбираемо е желанието на силовите ведомства да си улесняват живота чрез закони от типа "гражданин носи мед на търтей под пагон".
Само че правният институт на "недоносителството" отдавна е доказал неефективността си. Ако гражданите трябва да слухтят вместо ДАНС и полицията – по-добре да върнем пионерските организации с Павлик Морозов и доброволните отряди. Защо да се харчат колосални суми за подслушвания, специални разузнавателни средства, прокуратура, следствие, комисия "Коларов" и други подобни екстри.
Разширяване на кръга на лицата, които трябва да докладват за съмнително имущество или транзакции, отдавна надхвърли разумните граници. Подобни задължения вече има кой ли не - адвокати, заложни къщи, нотариуси, агенти по недвижими имоти… дори търговците на едро (каквото и да значи това у нас). Блажени са бръснарите и ваксаджиите, че могат да си вършат работата, без да искат лична карта от клиентите.

* Авторът е юрист

От: Капитал