Въпроси и отговори

Подател: snejka Дата: 14.06.2012 г.

Въпрос: всичко за чл.68 ал.1 т.2 протоколи графици за отпуски

Отговорил:

Отговор:
Изготвяне на данъчна декларация

Подател: Стефанов Дата: 18.04.2012 г.

Въпрос: Едноличен търговец съм.От 1 октомври работя за себе си.До 1 юни работих във фирма.Може ли да изгогвите данъчната ми декларация?Вече съм взел служебна бележка от последната фирма в която работих?Интересува ме колко ще струва.Моля ви отговорете ми възможно най бързо!Благодаря предварително!

Отговорил: Калина Цветанова

Отговор: Здравейте, от въпроса Ви не става ясно дали сте извършвали дейност като ЕТ. Ако не сте извършвали дейност като ЕТ изготвянето на Данъчна декларация струва 25лв. Ако имате дейност като ЕТ - сумата ще е по-висока - в зависимост от количеството на документите.
Запитване за оферта

Подател: Vania Дата: 14.02.2012 г.

Въпрос: Имам фирма с 8 члена.Регистирана съм по ДДСДейността ми е проектански услугиНа месец имам около 20-30 фактуриКолко ще ми срува пълно данъчно представяне +ТРЗ + взимане на документи + внасяне на осигуровки,заплати + ДДС+Тъговски регистър + педставяне пред НАП + каквото вие предлагате

Отговорил: Калина Цветанова

Отговор: Здравейте, поради технически проблеми със сайта не успях своевременно да отговоря на въпроса Ви. Ако все още се интересувате - моля потвърдете на e-mail: profinansekip@abv.bg
Възстановяване на работа при незаконно уволнение

Подател: Елка Стаменова Дата: 05.12.2011 г.

Въпрос: Как се процедира при възстановяване на предишна работа на работник или служител от съда? Какви са данъчните и осигурителни задължения?

Отговорил: Здравка Бонева, Калина Цветанова

Отговор: В Писмо с Изх.№26-146/20.04.2011г. на МТСП са изложени особеностите при възстановяване на работа на работник или служител след признаване на уволнението за незаконно от съда.
  • С влизането на съдебното решение в сила уволнението на работника или служителя се признава за незаконно и трудовото му правоотношение се възстановява. Работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка факта на възстановяване на предишната работа.
  • Съгласно чл.345, ал.1 при възстановяване на работника или служителя на предишната му работа той може да я заеме, ако в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване се яви на работа, освен ако няма уважителни причини. Съобщението за възстановяване е отделен съдебен документ, който се връчва на работника или служителя и той може да заеме работата, на която е възстановен, в посочения срок.
  • Ако работникът или служителят не се яви в посочения срок, то работодателят има право да прекрати трудовото правоотношение без предизвестие съгласно чл.325, т.2 от КТ. Възстановеното трудово правоотношение не може да се прекрати преди изтичане на двуседмичния срок дори и по взаимно съгласие на страните.
  • Чл.9, ал.3, т.2 от КСО регламентира задължението на работодателя да внесе осигурителни вноски за периода на незаконното уволнение. За този период се внасят осигурителни вноски за сметка на работодателя върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано. Ако лицето е било осигурявано на друго основание, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък. Дължимите осигурителни вноски са в размерите за фонд Пенсии и фонд ДЗПО. Работодателят дължи посочените вноски в пълния им размер (примерно за 2010г. - за фонд Пенсии 11%, а за фонд ДЗПО - 5%). За периода на незаконното уволнение здравноосигурителни вноски от работодателя не се дължат.
  • На основание чл.225, ал.1 от КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 6 месеца. Съгласно ал.2 от същия член ако работникът или служителят е работил на по-ниско платена работа, той има право на разликата в заплатите. Това обезщетение подлежи на авансово и годишно облагане по реда на ЗДДФЛ. Доходът от лихвата, изплатена на физическото лице във връзка с обезщетенията по чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ също е облагаем. Но тук работодателят няма право да удържи данъка авансово. Задължението да го декларира и внесе е на самото физическо лице. Задължение на работодателя е да посочи този вид доход в справката по чл.73 от ЗДДФЛ. Забележка: Ако присъдените вземания за обезщетението по чл.225 от КТ и лихвите върху него трябва да се преведат по сметка на съдебен изпълнител работодателят  превежда цялата сума на обезщетението без да прави законните удръжки за данък върху дохода.  В този случай задължението за внасяне на данъка е изцяло на работника или служителя.
  • Ако при освобождаването на работника или служителя са изплатени обезщетения по чл.220, ал.1 от КТ за неспазено предизвестие и чл.222, ал.1 от КТ за оставане без работа при уволнение поради съкращаване на щата или намаляване обема на работа, а след това освобождаването е признато за незаконно, работникът дължи връщането на изплатените обезщетения.


Поради спецификата на поставения въпрос и с цел по-подробна информация предоставяме на Вашето внимание и пълните текстове на използваните материали.

Писмо изх. № 26-146 от 20.04.2011 г. на МТСП
Относно: Възстановяване на Работа при Признаване на Незаконно Уволнение

При възстановяване на работника или служителя на предишната му работа от работодателя или от съда той може да я заеме, ако в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване се яви на работа.
От изложените в запитването Ви обстоятелства е видно, че със съдебно решение на Софийския районен съд (СРС), което е влязло в сила, уволнението на Вашия служител е признато за незаконно и е отменено, като е постановено възстановяването му на работа.
Съгласно чл. 345, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) при възстановяване на работника или служителя на предишната му работа от работодателя или от съда той може да я заеме, ако в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване се яви на работа, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини. Съобщението за възстановяване по чл. 345, ал. 1 КТ не се отъждествява със съдебното решение. То е отделен съдебен документ, който се връчва на работника или служителя и той може да заеме работата, на която е възстановен, в посочения срок.
По отношение на прекратяване на възстановеното трудово правоотношение, приложение намира разпоредбата на чл. 325, т. 2 КТ. Всяка от страните може да прекрати трудовия договор на цитираното правно основание, без да се дължи предизвестие, когато "работникът или служителят бъде възстановен на предишната му работа от съда и същият не се яви да я заеме в срока по чл. 345, ал. 1". Срокът за заемане на работата, на която работникът или служителят е възстановен от съда, е двуседмичен от получаване на съобщението за възстановяване. При неспазване на цитирания срок по неуважителни причини отпада правната възможност работникът или служителят да заеме предишната си работа. Следователно най-ранната дата, от която всяка от страните има право да прекрати трудовото правоотношение, съгласно чл. 325, т. 2 КТ, е след изтичането на двуседмичния срок.
С оглед на гореизложеното, една от хипотезите, при която се прилага основанието по чл. 325, т. 2 КТ, е когато работник или служител, чието уволнение е признато за незаконно и е възстановен на предишната си работа, получи от съда съобщението за възстановяване и не се яви в двуседмичен срок от получаване на съобщението. Възстановеното трудово правоотношение не може да се прекрати преди изтичането на двуседмичния срок, включително и по взаимно съгласие на страните.
В конкретния случай, Вие не разполагате с официална информация дали служителят е получил съобщение по чл. 345, ал. 1 КТ. Като страна в съдебното производство имате право да направите справка в СРС, за да се снабдите с такава информация и когато са налице условията по чл. 325, т. 2 КТ да прекратите трудовото правоотношение.
Кодексът на труда регламентира случаите, при които се признава трудов стаж. Съгласно чл. 354, т. 1 КТ времето, през което работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи, се признава за трудов стаж от датата на уволнението до възстановяването му на работа. От тази разпоредба би могъл да се направи изводът, че ако работникът или служителят не се яви в двуседмичен срок от получаване на съобщението по чл. 345, ал. 1 КТ да заеме работата на която е възстановен, периодът от датата на уволнението до датата на прекратяване на трудовото му правоотношение съгласно чл. 325, т. 2 КТ се признава за трудов стаж. Когато работникът или служителят е работил при други работодатели, за трудов стаж по чл. 354, т. 1 КТ следва да се зачете само времето, през което той фактически е бил без работа, т.е. от целия период следва да се извади времето на работа по друго/други трудови правоотношения. Времето на работа по други трудови правоотношения се зачита за трудов стаж на общо основание по чл. 351 КТ.
Съгласно чл. 346 КТ, когато уволнението на работника или служителя бъде признато за незаконно от съда, настъпилата промяна се вписва в трудовата му книжка. Вписването в трудовата книжка се извършва от работодателя, с когото е било прекратено трудовото правоотношение, а при отказ – от инспекцията по труда.
При прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка и данните, свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на работника или служителя (чл. 350, ал. 1 КТ). След прекратяване на трудовия договор, съгласно чл. 325, т. 2 КТ, работодателят вписва в трудовата книжка датата и основанието за прекратяване, продължителността на времето, което се признава за трудов стаж и изплатените обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение (чл. 349, ал. 1, т. 8-10 КТ). В трудовата книжка се вписва и изплатеното от работодателя обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, при незаконно уволнение.
В 7-дневен срок от прекратяване на трудовия договор работодателят е длъжен да изпрати уведомление за това до Националната агенция по приходите (чл. 62, ал. 3 КТ). Уведомленията се подават по реда на Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда. Информация по конкретни въпроси, включително и за реда за заличаване на подадено от работодателя уведомление при отмяна на заповед за уволнение, можете да получите от Националната агенция за приходите.
Съгласно чл. 62, ал. 4 (Нова – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) от КТ след срока по ал. 3 уведомление за сключен трудов договор се изпраща само след влязло в сила задължително предписание от контролните органи на инспекцията по труда. Както е видно от разпоредбата задължително предписание от контролните органи на инспекцията по труда е необходимо, само когато се подава уведомление за сключен трудов договор след 3-дневния срок. Тази разпоредба не се прилага, когато се подава уведомление за прекратяване на трудов договор.
В срок до 30 дни от прекратяване на правоотношението осигурителят е длъжен да издаде безплатно документи за осигурителен стаж и доход (чл. 5, ал. 7, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване). В документа за осигурителен стаж (образец УП-3) се вписва зачетеният от осигурителя стаж. По конкретни въпроси, свързани с попълване на документи за осигурителен стаж и доход, можете да са обърнете към Националния осигурителен институт.
Задължението на осигурителя е да внесе осигурителни вноски за периода на незаконното уволнение и произтича от чл. 9, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване. За този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано. Ако лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък.
Уведомяваме Ви, че в последните години има установена съдебна практика, че след като трудовият стаж за времето на незаконното уволнение се признава за такъв, но като време, през което не е съществувало трудово правоотношение (чл. 354, т. 1 КТ), то работникът или служителят няма право на платен годишен отпуск. Следователно работодателят не дължи обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл. 224 КТ, в случаите когато трудовото правоотношение се прекратява на основание чл. 325, т. 2 КТ.

ОТНОСНО:  Данъчно облагане и дължими осигурителни вноски върху присъдени обезщетения по Кодекса на труда на възстановен на работа служител
В отговор на Ваше запитване, постъпило в Дирекция „ОУИ” – гр….. с вх. № ….. от 23.03.2009 г., Ви уведомяваме за следното:
Изложена фактическа обстановка:
Служител при СОУ „…………..”- гр. …………. е освободен от работа от 19.01.2006 г. и възстановен от съда през месец септември 2008 г. Съгласно издадения от …….. районен съд изпълнителен лист училището следва да заплати на лицето обезщетения по чл. 225 от Кодекса на труда (КТ) – за оставане без работа в размер на 2368 лева и за недопускане на работа в размер на 352 лева, ведно със законните лихви към момента на изплащането.
При прекратяване на трудовия договор на лицето са изплатени обезщетения по чл. 220, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от КТ, които според работодателя следва да се приспаднат от обезщетенията по чл. 225 от КТ.
Зададени въпроси:
1.    След приспадане на горепосочените обезщетения лихвата върху коя сума се дължи? Подаването на информация към компетентните органи с коя сума трябва да се осъществи – с пълния или с реално намаления размер на обезщетението по чл. 225 от КТ?
2.    Следва ли да се внесат осигуровки и данък върху обезщетението по чл. 225 от КТ, в какъв размер и чие е задължението за внасяне на данъка, при положение че сумите ще се превеждат по сметка на Частен съдебен изпълнител
3.    След изплащането на обезщетението с какъв формуляр следва да уведомим НАП?
4.    През периода на незаконното уволнение лицето има отработена една година – следва ли затова време да се внасят осигурителни вноски?
5.    По кой БУЛСТАТ трябва да се внесат осигурителните вноски предвид това, че училището е на делегиран бюджет от 2008 г. – по стария или новия или
периода да бъде разделен на два периода? Би ли се получило разминаване с  
данните в Персоналния регистър при едно бъдещо пенсиониране на лицето?
6.    Върху осигурителните вноски следва ли да се начисляват лихви?
7.    За 2008 г. за бюджетните предприятия отпадна минималния осигурителен доход – на каква база следва да се внасят осигурителните вноски за този период?
8.    Осигурителните вноски за кои фондове се дължат и следва ли да се внасят осигурителни вноски за Учителския пенсионен фонд за възстановеното на работа лице, което преди уволнението е заемало длъжността „възпитател”?
При тази фактическа обстановка и така поставените въпроси, изразяваме следното становище по запитването:  
По въпросите, свързани с данъчното облагане:
На основание чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Съгласно ал. 2 на същия член, когато през времето по предходната алинея работникът или служителят е работил на по-нископлатена работа, той има право на разликата в заплатите.
Според регламента на чл. 24, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физически лица /ЗДДФЛ/ облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2. Тъй като обезщетението по чл. 225, ал. 1 и ал.2 от КТ не попада в изключенията по чл. 24, ал. 2 от ЗДДФЛ, нито е освободено от облагане на друго законово основание, същото представлява облагаем доход от трудово правоотношение за съответното физическо лице.  Следователно тези обезщетения подлежат на авансово и годишно облагане по реда и при условията на ЗДДФЛ, установени за облагането на доходите от трудови правоотношения.
Видно от изложеното в запитването, изплащането на обезщетенията по КТ ще се извърши от съдебен изпълнител като сумите ще се преведат по сметка. В този случай, независимо, че обезщетението е облагаемо по смисъла на ЗДДФЛ, когато се изплаща от съдебен изпълнител, работодателят няма обективна възможност да приложи правилата за удържането и внасянето на данъка и отговорността за внасянето на данъка в случая е на самото физическо лице- получател на дохода, което в изпълнение на чл.50 от ЗДДФЛ трябва да подаде годишна данъчна декларация.
Доходът от лихва, изплатен на физическо лице във връзка с обезщетение по чл. 225,  ал. 1 и ал.2 от КТ представлява облагаем доход, тъй като не е необлагаем по смисъла на ЗДДФЛ или друг закон. Облагаемият доход от лихви, независимо от основанието за получаването му, както и годишната данъчна основа се формират по специален ред, а именно по реда на чл. 35 и 36 от ЗДДФЛ. За доходите, подлежащи на облагане по този ред не се удържа и/или внася авансов данък, но същите участват при формирането на общата годишна данъчна основа и се декларират от физическото лице в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. В тези случаи, данъчният закон не регламентира задължение за платеца да издава документ на физическите лица, но предприятията - платци на такива доходи следва да ги посочват в справката по чл. 73 от ЗДДФЛ.
По въпросите, свързани със задължителното обществено осигуряване:
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) в случаите на уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи, за осигурителен стаж се зачита целият период – от датата на уволнението до възстановяването на лицето на работа. За този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано. Ако лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък.
Осигурителните вноски са в размера за фонд „Пенсии”, в зависимост от категорията труд и за допълнително задължително пенсионно осигуряване – в професионален и/или в универсален пенсионен фонд.
Доходът (след 01.01.2003 г.), върху който се внасят осигурителни вноски за времето на оставане без работа след незаконно уволнение не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя (по аргумент от разпоредбите на чл. 9 от Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се правят осигурителни вноски и за изчисляване на паричните обезщетения за временна неработоспособност или бременност и раждане /отм. - ДВ, бр. 1 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г./ и чл. 38, ал. 3, т. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /изм. – ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г./). От 01.01.2008 г. не се определя минимален осигурителен доход за работниците и служителите от бюджетните предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителната разпоредба на Закона за счетоводството (т. 4 от забележките към Приложение № 1 на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2008 г.).
За лицата, които преди незаконното уволнение са заемали учителски длъжности по смисъла на чл. 19 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), за периода на незаконното уволнение не се внасят осигурителни вноски за Учителския пенсионен фонд, но при пенсиониране този период се зачита за учителски стаж (писмо изх. № 91-01-204/06.08.2004 г. на Националния осигурителен институт).
За периода на незаконното уволнение, който се зачита за осигурителен стаж, не се внасят здравноосигурителни вноски на основание на горепосочената разпоредба. За това време, ако лицето не е било осигурявано здравно на друго основание, се дължат здравноосигурителни вноски за негова сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване – върху осигурителен доход, не по-малък от половината на минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица за съответната година.
Задължителните осигурителни вноски са публични държавни вземания, които се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (чл. 162, ал. 2, т. 1 и чл. 163, ал. 1 от ДОПК). Публичните вземания се погасяват в следната последователност: главница, лихви, разноски (чл. 169, ал. 1 от ДОПК). В чл. 175, ал. 1 от ДОПК е регламентирано, че за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон.  Вземанията за държавното обществено осигуряване  и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване се събират с лихва в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка за периода плюс 20 пункта (чл. 113, ал. 1 от КСО).
Осигурителните вноски при възстановяване на работа на незаконно уволнен работник или служител стават изискуеми след влизане в сила на решението на съда за обявяване на уволнението за незаконно като задължението за внасянето им е на осигурителя. Училищата, които прилагат система на делегирани бюджети и чиито директори се явяват второстепенни разпоредители с бюджетни кредити, са осигурители по смисъла на чл. 5, ал. 1 от КСО, доколкото са задължени по закон да внасят дължимите осигурителни вноски за наетите от тях лица.
Предвид изложеното, след задължението за внасяне на горепосочените осигурителни вноски за възстановения на работа от съда служител е на СОУ „….” – гр. …, то в платежните документи за внасянето им следва да се попълни ЕИК по БУЛСТАТ на училището (чл. 3, ал. 1 от Наредбата за реда за внасяне и разпределяне на задължителните осигурителни вноски и вноските за фонд „ГВРС”). По същия идентификатор следва да се подадат и данните по чл. 5, ал. 4 от КСО (декларация обр. 1 и декларация обр. 6).
Този ред за внасяне на осигурителни вноски се прилага и в случаите по чл. 9, ал. 3, т. 1 от КСО – за времето, през което работниците и служителите не са работили поради незаконно недопускане или отстраняване от работа.
Отговорът на първия въпрос е от компетентността на органите при Дирекция «Инспекция по труда», към които следва да се обърнете.   

ОТНОСТНО: подаване на декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ и начисляване на  социални и здравни осигуровки на лице, възстановено от съда
От изложената в писмото Ви фактическа обстановка става ясно, че сте възстановен от съда на заеманата от Вас длъжност директор на СОУ.
Въпросите, които отправяте са:
1. В данъчната декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за 2009г. какъв размер на социалните и здравни  осигуровки следва да попълните в справката – приложение за периодите на оставането си без работа – 26.02.2008г. – 03.03.20010г.?
2. Полага ли Ви се платен годишен отпуск за периода на оставане без работа, в какъв размер и в какви срокове може да се ползва?
В изложената от Вас фактическа обстановка не се установява дали за посочения период имате доходи и от какво произтичат те, поради което изразявам следното принципно становище:
Съгласно чл. 9, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 от същия кодекс са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи – от датата на уволнението до възстановяването им на работа. За този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя върху последното брутно възнаграждение за месеца, предхождащ месеца на уволнението, ако лицето не е било осигурявано. Ако е било осигурявано на друго основание, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък. За периодите, през които е осигурявано при друг работодател през времето на незаконното уволнение, лицето следва да представи служебна бележка за месечния осигурителния доход, върху който са внесени осигурителни вноски.
Дължимите осигурителни вноски са в размерите за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване (чл. 9, ал. 5 от КСО) в универсален пенсионен фонд по години, както следва:
- 2008 г. - фонд "Пенсии" 17 на сто и ДЗПО - УПФ 5 на сто,
- 2009 г. - фонд "Пенсии" 13 на сто и ДЗПО - УПФ 5 на сто,
- 2010 г. – фонд „Пенсии” 11 на сто и ДЗПО – УПФ  5 на сто;
За периода на незаконното уволнение, който се зачита за осигурителен стаж, не се внасят здравноосигурителни вноски от работодателя. За това време, ако лицето не е било осигурявано здравно на друго основание, се дължат здравноосигурителни вноски за негова сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), върху месечен осигурителен доход, не по-малък от половината от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО за съответната календарна година (месечно 8 на сто върху 210 лв.).
В случаите на възстановяване на работа след уволнение, признато за незаконно от компетентните органи, работодателят Ви следва да представи в компетентната териториална дирекция на НАП данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за периода, през който Вие не сте работили - от уволнението до възстановяването Ви на работа. Работодателя подава данни с декларации образец 1 и 6 по реда на Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и за самоосигуряващите се лица.
С оглед гореизложеното само по силата на възстановяването на работа след незаконно уволнение не следва да се подават данни от лицето.
В хипотезата, при която лицето  има други доходи подлежащи на деклариране по чл.50 от ЗДДФЛ, например доходи от наем  и е внасяло здравно осигурителни вноски по чл.40, ал.5 от ЗЗО, като лице неподлежащо на здравно осигуряване на друго основание, следва да попълни и Таблица 2  от Справката за определяне на окончателния размер на осигурителния доход.
Следва да се отбележи, че Националната агенция за приходите е компетентна да дава становища по приложението на данъчното и осигурително законодателство.
Въпросите касаещи ползването на платен годишен отпуск за периодите на оставане без работа са от компетентността на Министерство на труда и социалната политика, респективно Дирекция "Инспекция по труда - ….", поради което следва да отнесете въпросите касаещи трудовото законодателство към тях.

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е
гр.Добрич, 17.06.2010г.
№ ________, том ________, стр. ________
В      И   М   Е   Т   О       Н   А      Н   А  Р  О  Д   А

ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД   ГРАЖДАНСКА  КОЛЕГИЯ  ВТОРИ СЪСТАВ в  публично  заседание  на двадесет и първи май две хиляди и десета година в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ АННА ВЕЛИКОВА
при секретар Ц.С. разгледа докладвано от районния съдия гр. дело № 621 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на К.М.С. с ЕГН ********** ***, със съдебен адресат адвокат М.Г.,***, с която против  АД, град Добрич, бул.... №..., вписано в ТР при АВ с ЕИК ..., представлявано от Н.Е.Х., е предявен иск за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението, извършено със заповед № 9 от 08.01.2009г., отменена като незаконосъобразна с решение № 22 от 09.09.2009г. по гр.д.№ 834/2009г. по описа на ДРС, в размер на 2 040 лева, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за максималния шестмесечен срок, считано от датата на уволнението. Претендират се разноски и адвокатско възнаграждение.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства: със заповед № 9/08.01.2009г., издадена от изпълнителния директор на ответното дружество, е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, считано от 12.01.2009г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ – поради съкращаване на щата и намаляване обема на работа. С решение № 22 от 09.09.2009г. по гр.д.№ 834/2009г. по описа на ДРС уволнението е признато за незаконно и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е отменена като незаконосъобразна. От момента на прекратяване на трудовия договор до момента на подаване на исковата молба ищецът не е работил по трудово правоотношение при друг работодател. При прекратяване на трудовото правоотношение ищецът получавал брутно трудово възнаграждение  в размер на 340 лева. На тази база следващото му се обезщетение възлиза на сумата от 2040 лева.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, с който е изразил становище за допустимост, но неоснователност на иска. Не са оспорени твърденията в исковата молба, освен тези, че на ищеца се дължи обезщетение в искания размер и че той е останал без работа в посочения период. Предявени са възражения за прихващане със сумата от 340 лева, съставляваща изплатена на ищеца обезщетение за неспазен срок на предизвестие по чл. 220 от КТ и със сумата от 340 лева, съставляваща изплатено на ищеца обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ, които подлежат на връщане на отпаднало основание с оглед признаването от съда на уволнението на ищеца за незаконно. Освен това ответникът счита иска за неоснователен поради това, че за процесния период ищецът е работил, както и поради обстоятелството, че здравословното му състояние не му позволява да работи на длъжността и че е придобил право на пенсия.
В съдебно заседание, чрез процесуален представител, ищецът оспорва възраженията за прихващане само по размер, не и по основание.
Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Безспорно е между страните възникналото между тях трудово правоотношение от сключен трудов договор, по силата на който ищецът заемал в ответното дружество длъжността ... прекратяването му на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ със заповед № 9 от 08.01.2009г., считано от 12.01.2009г.; отмяната на уволнението с влязло в сила от 24.09.2009г. решение № 22 от 09.09.2009г. по гр.д.№ 834/2009г. по описа на ДРС; неявяването на ищеца в срока по чл. 345, ал. 1 от КТ да заеме предишната си работа. Не се спори също, че обезщетение по чл. 255, ал. 1 от КТ на ищеца не е заплатено.
При уважен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ на работника или служителя се следва обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение, но за не повече от шест месеца. Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ е за вредите и загубите, които незаконно уволненият работник или служител е претърпял с оставането си без работа. Те се изразяват в брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение, но за не повече от шест месеца. За да е основателен този иск, ищецът трябва да докаже, че действително не е бил зает по трудово правоотношение, както и размера на иска, определен от размера на брутното трудово възнаграждение през последния пълен работен месец преди уволнението. Без значение е дали работникът или служителят е бил възстановен на предишната си работа и дали  е поискал да я заеме след отмяната на уволнението. Не се изисква и установяване на вина у работодателя за незаконното уволнение, достатъчна е обективната противоправност на прекратяването.
Установява се от представена в съдебно заседание за справка трудова книжка на ищеца в оригинал (виж протокол от съдебно заседание на 20.04.2010г.), че в периода от 12.01.2009г. – 12.07.2009г. (шест месеца след уволнението) ищецът не е бил зает по трудов договор с друг работодател. Съгласно писмена справка (л.25) в информационния масив на НАП ТД Варна, офис Добрич липсват данни за регистрирани трудови договори за ищеца. Съгласно писмо изх.№ 1838-1/30.03.2010г. на НОИ, РУСО Добрич до 29.03.2010г. в отдел „пенсии” не е постъпвало заявление за отпускане на пенсия на ищеца.
Възражението на ответника, че през процесния период ищецът е работил, не се потвърждава от събраните по делото доказателства. Възражението на ответника, че здравословното състояние на ищеца не му позволявало да работи на заеманата преди уволнението длъжност също е недоказано. Представеното от ответника в тази насока заключение на служба по трудова медицина ... ЕООД указва, че ищецът може да изпълнява посочената длъжност при определени условия, а не че изобщо не може да я заема. Възражението, че ищецът е придобил право на пенсия е неотносимо към възникването и погасяването на правото на обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, а би имало значение при евентуално прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, ако той се беше явил да заеме предишната си работа.
Налице са следователно предпоставките за уважаване на иска.
Безспорно е между страните, че последният пълен работен месец преди уволнението на ищеца е месец декември 2008г. Съгласно чл. 228, ал. 1 от КТ брутното трудово възнаграждение на ищеца за този месец служи като база за изчисляване на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ. Представена от ответника и неоспорена от ищеца служебна бележка (л. 33) установява размера на брутното трудово възнаграждение за м. декември 2008г. – 369,17 лева. На тази основа размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ за шестмесечния срок се равнява на 2 215,02 лева. В заключението на вещото лице Д. Д., също неоспорено от страните по делото, е посочено, че ответникът е начислил на ищеца брутно трудово възнаграждение за месец декември 2008г. в размер на 371,20 лева. На тази основа дължимото обезщетение за шестмесечния период възлиза на 2227,20 лева. Искът е предявен в по-малък размер – 2040 лева, поради което е изцяло основателен и доказан. Следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.
По възраженията на ответника за прихващане:
От заключението на вещото лице Д. Д., неоспорено от страните, изготвено след документална проверка при ответника и въз основа писмените доказателства по делото, се установява, че ответникът е начислил на ищеца обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ в размер от 371,20 лева към трудовото възнаграждение за м. януари 2009г. и обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ в размер на 371,20 лева през месец март 2009г. Начислените обезщетения са изплатени изцяло на ищеца по банков път, след приспадане на дължимите лични удръжки, като към датата на завеждане на иска неплатена е била сума от 140 лева, преведена от ответника на дата 14.05.2020г. Така към датата на изготвяне на заключението ответникът е изплатил на ищеца по банков път обезщетение по чл. 220, ал. 1  от КТ в размер от 340 лева (ищецът не оспорва размера) и обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ в размер от 326,26 лева (съгласно заключението на вещото лице).
Обезщетението по чл. 220, ал. 1 от КТ се дължи от работодателя за неспазения от него срок на предизвестие при едностранно прекратяване на трудовото правоотношение на някое от основанията по чл. 328 от КТ, а това по чл. 222, ал. 1 от КТ – за оставането на работника или служителя без работа при уволнение поради съкращаване на щата и намаляване обема на работа.
И двете обезщетения предполагат правомерно уволнение. Признаването на уволнението за незаконно и възстановяването на ищеца на предишната му работа има за последица възстановяване на трудовото правоотношение такова, каквото е съществувало до уволнението, т.е. то заличава със задна дата прекратяването и трудовото правоотношение се счита за непрекъсвано, ведно с всички законни последици. Тъй като тези обезщетения предпоставят правомерно уволнение, при неговата отмяна като незаконно, те се явяват получени въз основа на отпаднало правно основание и подлежат на връщане. Затова, обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ не може да се кумулира с тези по чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 1 КТ, тъй като противното би довело до двойно обезщетяване на работника за едни и същи вреди - тези от оставането му без работа през периода след уволнението, покрит от горните обезщетения. Ето защо, след отмяната на уволнението като незаконно работникът дължи връщането на изплатените като обезщетения на това основание суми, при условията на отпаднало основание (чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД). Възражението на ответника за прихващане е валидно и допустимо. Налице са предпоставките по чл. 103 от ЗЗД. Тъй като прихващането настъпва към момента на влизане на решението в сила, следва да се съобрази, на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК, извършеното в хода на производството изплащане на сумата от 140 лева, следствие на което, предвид заключението на вещото лице, ответникът е изплатил на ищеца обезщетение по чл. 220, ал. 1  от КТ в размер от 340 лева и обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ в размер от 326,26 лева. Насрещните вземания на ответника са основателни и доказани в тези размери.
С оглед изложеното следва да се извърши прихващане на задължението на ответника да заплати на ищеца сумата от 2040 лева обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ със задължението на ищеца за плащане на сумата от 666,26 лева, представляваща обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ в размер от 340 лева и обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ в размер от 326,26 лева, получени на отпаднало основание, като двете насрещни вземания се считат погасени до размера на по-малкото от тях.
С оглед изхода от делото и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъди платено адвокатско възнаграждение в размер на 235,69 лева, съразмерно на уважената част от иска. Ответникът не е поискал разноски, поради което такива не му се присъждат.
На осн. чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса, съответно за уважените искови претенции, която възлиза на 54,94 лева.
По гореизложените съображения, Добричкият районен съд
Р    Е    Ш    И :
ОСЪЖДА ... АД, град Добрич, бул.... №..., вписано в ТР при АВ с ЕИК ..., представлявано от Н.Е.Х., да заплати на К.М.С. с ЕГН ********** ***, със съдебен адресат адвокат М.Г.,***, сумата от 1373,74 лева, съставляваща обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението, извършено със заповед № 9 от 08.01.2009г., отменена като незаконосъобразна с решение № 22 от 09.09.2009г. по гр.д.№ 834/2009г. по описа на ДРС, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за максималния шестмесечен срок, считано от датата на уволнението, ведно със законната лихва от 09.02.2010г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата над 1373,74 лева до претендираните 2 040 лева следствие прихващане с насрещните вземания на ... АД, град Д., бул....№ ..., вписано в ТР при АВ с ЕИК ..., представлявано от Н.Е.Х. срещу К.М.С. с ЕГН ********** ***, със съдебен адресат адвокат М.Г.,***, за връщане на получени на отпаднало основание обезщетение по чл. 220, ал. 1  от КТ в размер от 340 лева и обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ в размер от 326,26 лева.
ОСЪЖДА ... АД, град Добрич, бул.... № ..., вписано в ТР при АВ с ЕИК ..., представлявано от Н.Е.Х., да заплати на К.М.С. с ЕГН ********** ***, със съдебен адресат адвокат М.Г.,***, платено адвокатско възнаграждение в размер на 235,69 лева, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА ... АД, град Добрич, бул.... №..., вписано в ТР при АВ с ЕИК ..., представлявано от Н.Е.Х., да заплати по сметка на Добричкия районен съд държавна такса в размер на 54,94 лева.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД  ДОБРИЧКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД В ДВУСЕДМИЧЕН СРОК ОТ  ВРЪЧВАНЕТО МУ  НА  СТРАНИТЕ.












Едновременно получаване на ваучери за храна и безплатна храна по Наредба 11

Подател: Ваня Миланова Дата: 26.11.2011 г.

Въпрос: Имат ли право работещите да получават едновременно ваучери за храна и безплатна храна по Наредба 11?

Отговорил: Калина Цветанова

Отговор:

Становището на приходните органи, изразено с писмо Изх.№24-33-520/21.02.2008г. на ЦУ на НАП е, че е нормативно допустимо едновременното получаване от едни и същи лица на предоставена от работодателя безплатна храна по Наредба №11/21.12.2005г. и ваучери за храна, тъй като двете правни основания са независими едно от друго. Ето и текста на самото писмо:

Изх. №  24-33-520                                     
Дата:   21.02 .2008 г.
Относно: прилагане на данъчното и осигурително законодателство при предоставяне на безплатна храна на основание Наредба № 11 от 21.12.2005 г., ваучери за храна и други социални разходи
По повод на запитването Ви, постъпило в Централно управление на НАП и заведено с вх. № 24-33-520/15.12.2007 г., изразяваме следното становище:
В запитването е описана следната фактическа обстановка:
В Онкологичен диспансер гр. ……………………. част от персонала работи в йонизираща среда и на основание чл. 285 от КТ и в изпълнение на Наредба №11/21.12.2005г. за определяне условията и реда за осигуряване на безплатна храна и /или добавки към нея се отчита като разходи за дейността предоставена безплатна храна, която не се облага с данък и върху която не се начисляват осигурителни вноски.
В тази връзка са поставени следните въпроси:
1.    Може ли работещите във вредни условия на работа да получават едновременно
и безплатна храна, съгласно цитираната Наредба №  11, и ваучери за храна като
социален разход по чл. 294 от КТ и Колективния трудов договор при условие че са в
размер на 40 лв. месечно за всяко лице?
2.    При изплащане на разходи, предвидени в Колективния трудов договор и
свързани с медицински изследвания, медикаменти и други подобни срещу представена
фактура следва ли да се удържа данък?
3.    Какво е данъчното третиране при предоставяне на ваучери за подаръци за
Коледните и Новогодишни празници   на всяко лице от колектива при условие, че е
прието с Колективния трудов договор?
1.   Данъчно третиране по реда на ЗКПО и ЗДДФЛ:
По първия поставен въпрос:
Разпоредбата на чл.24, ал.2 от ЗДДФЛ регламентира сумите, които не се включват при определяне на облагаемия доход от трудови правоотношения, като в т. 1, буква «а» това е стойността на безплатната храна и/или добавки към нея, предоставени в натура по чл.285 от Кодекса на труда.
Според чл.285 от КТ работодателят осигурява безплатна храна и/или добавки към храната на работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда. Условията и редът, при които се осигуряват безплатната храна и /или добавките към нея, се определят с Наредба на Министъра на труда и социалната политика и Министъра на здравеопазването. Има се предвид Наредба № 11 от 21.12.2005г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и /или добавки към нея /обн.ДВ бр. 1 от 2006г./ Следователно не всяка безплатна храна, предоставена за сметка на работодателя се изключва от обхвата на облагаемия доход, а само такава, която е свързана с изрично изброени в наредбата условия на полагане на труд /в т. ч. в среда на йонизиращи лъчения, какъвто е конкретния случай/.
Нормата на чл.24, ал.2, т. 1 буква «е» от ЗДДФЛ визира, че в облагаемия доход не се включва и стойността на ваучерите за храна, получени в размера и по реда на ЗКПО.
С разпоредбата на чл. 204, т. 2, буква „б" от ЗКПО е предвидено облагане с данък върху разходите на документално обоснованите разходи за ваучери за храна. При спазването на определени условия, изчерпателно изброени в чл. 209 от ЗКПО и когато разходите са в размер до 40 лева месечно за всяко едно наето лице, законодателят е предвидил възможност за освобождаване от облагане на социалните разходи за ваучери за храна.
Предвид гореизложеното е нормативно допустимо едновременно получаване на предоставена от работодателя безплатна храна, спазвайки изискванията на чл.285 от КТ и ваучери за храна до 40 лв.месечно на всяко осигурено лице без облагане с данък, тъй като двете правни норми действат независимо една от друга.
По втория поставен въпрос:
Разходите свързани със здравето на служителите, извън законово регламентираните такива за здравословни и безопасни условия на труд по реда на Закон за здравословни и безопасни условия на труд и други относими нормативни актове, могат да бъдат приети за социални разходи, предоставени в натура, ако отговарят на условията, посочени в § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО.
В чл. 294 от КТ възможностите за предоставяне на социални придобивки не са посочени изчерпателно, поради което е възможно при решение на общото събрание или от ръководството на предприятието разходи за медицински изследвания, медикаменти и други подобни да бъдат определени като социални, когато са предоставени и достъпни за целия персонал и са получени в натура. Същите ползвани от работниците и служителите и след това изплатени от работодателя след представяне на фактура не представляват социални разходи в натура по смисъла на ЗКПО. Поради тази причина същите не са облагаеми с данък върху разходите по реда на чл. 204, т. 2 от ЗКПО. По отношение на социалните разходи, които не са предоставени в натура, приложение намира разпоредбата на чл.205 от ЗКПО, която регламентира, че социалните разходи, които не са предоставени в натура и представляващи доход на физическото лице - получател, се облагат при условията и по реда на Закона за данъците върху доходите на физически лица.
Следва също така да се отбележи, че за целите на ЗКПО медицински изследвания, медикаменти и др. подобни, които не отговарят на изискванията на определението за социални разходи и не са определени като задължителни съгласно нормативни актове, свързани с здравословни и безопасни условия на труд, са счетоводни разходи, които не са признати за данъчни цели и с техния размер се увеличава счетоводния финансов резултат по реда на чл. 26, т. 1 от ЗКПО.
Съгласно нормата на чл.24 ал.2 т.9 на ЗДДФЛ не подлежат на облагане като доход от трудови правоотношения само социалните разходи, обложени с данък по реда на ЗКПО, т.с. това са социалните разходи, предоставени в натура по смисъла на § 1, т.34 от ДР на ЗКПО. А съгласно чл.24 ал.2 т. 10 от ЗДДФЛ не се облагат с данък като се изключват от облагаемия доход еднократните помощи за лечение, предоставени от работодателя за сметка на социалните разходи - до стойността на лечението.
По третия поставен въпрос:
За разлика от ваучерите за храна, за които в ЗКПО има изрична нормативна уредба такава не съществува за ваучерите за подаръци. Ето защо следва да се приеме, че при изпълнение на условията постановени с §1, т. 34 от ДР на ЗКПО, ако са раздадени ваучери за подаръци, достъпни за всички заети в предприятие и същите се използват за задоволяване на социални и по-скоро културни потребности като придобиване на подаръци - книги, украшения, различни предмети за лични нужди и други подобни, без да е налице възстановяване на парични суми под каквато и да е форма от работодателя, са налице натурални взаимоотношения между предприятието и персонала зает в него. Доказването на тези натурални взаимоотношения става по документален ред, определен от предприятието. Така ваучерите за подаръци, раздадени при спазване на изискванията на ЗКПО, са облагаеми с данък върху разходите в размер на 10% върху съответната данъчна основа.
При нарушаване на условията, поставени в определението за социални разходи в натура, е налице счетоводен разход за предприятието, които не е признат за данъчни цели. С този разход се увеличава счетоводния финансов резултат за конкретната данъчна година по реда на чл. 26, т. 1 от ЗКПО - разходи, несвързани с дейността. При липса на документална обоснованост съгласно изискванията на чл. 10 от ЗКПО се извършва увеличение на счетоводния финансов резултат по реда на чл.26, т. 2 от същия закон.
Следва да се има предвид, че ако по повод предоставянето на тези социални придобивки са налице парични взаимоотношения между работодателя и наетите лица, приложение ще намери цитираната по-горе разпоредба на чл.205 от ЗКПО, която препраща към реда за облагане по ЗДДФЛ. Стойността на въпросните социални придобивки се включва в облагаемия доход на лицата получатели, тъй като законодателят не ги е посочил като необлагаеми в чл.24 ал.2 от ЗДДФЛ.
2. Социално осигуряване:
Задължението за внасяне на осигурителни вноски върху средствата, предоставени за сметка на социалните разходи, и основанието за възникването му са нормативно регламентирани в чл. 6, ал. 11 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Осигурителни вноски върху социалните разходи се внасят в случай, че средствата се предоставят пряко, постоянно или периодично, без оглед дали са в пари или в натура. Разпоредбите на КСО в тази насока са детайлизирани в Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се правят осигурителни вноски.
Разпоредбата на чл. 1, ал. 7, т. 2 от Наредбата указва, че не се начисляват и внасят осигурителни вноски върху стойността на безплатната храна и/или добавките към храната, предоставени в натура по реда на чл. 285 от Кодекса на труда на работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда.
На основание чл. 2, ал. З от същата наредба изчерпателно са изброени хипотезите, при които не се дължат осигурителни вноски - „Осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху средствата, предоставени за сметка на социалните разходи за издръжка на столове (включително за поевтиняване храната в тях), на здравни и лечебни заведения, детски заведения, почивни бази, поддържане на културни потребности на работниците и служителите, вноски за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица и професионална квалификация, както и върху еднократните помощи в пари или в натура, изплатени на работниците и служителите за лекарства, при продължително боледуване, за раждане, при смърт на член от семейството или при други случайно настъпили събития. Осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху средствата, предоставени под формата на ваучери за храна на работници и служители, включително на лицата, работещи по договори за управление, при условията на чл. 209, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане."
Изплатените суми за Коледа и Новогодишните празници /стойността на подаръците/ не се считат за еднократно изплатени суми при посочените в наредбата случайно настъпили събития. Изплащането на суми по повод на празнични дни няма характер на случайно събитие, тъй като те са предварително обявени за официални празници /чл. 154 от КТ/. Такава е и установената съдебна практика в решенията на Върховния административен съд. Обстоятелството, че тези суми са отчетени като социални разходи от работодателя дава основание за дължимост на осигурителни вноски.
Осигурителните вноски са за фонд „Пенсии", а за родените след 31 декември 1959 г. и за ДЗПО в Универсален пенсионен фонд (аргумент чл. 127, ал. 1 и чл. 157, ал. 6 от Кодекса за социално осигуряване). По силата на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравно осигуряване върху средствата за социални разходи се дължат и здравноосигурителни вноски.
Сумите за социални разходи, върху които са дължими осигурителни вноски, не се включват при определянето на минималния осигурителен доход за съответната професия по икономическата дейност на осигурителя.

ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ: МАРИЯ МУРГИНА

Забележка: От 2009г. необлагаемата стойност на ваучерите за храна бе увеличена на 60,00лв.

Примерна схема за счетоводно отчитане на разходите за ваучери за храна

Подател: Ваня Миланова Дата: 26.11.2011 г.

Въпрос: Какво е счетоводното отчитане на разходите за ваучери за храна?

Отговорил: Калина Цветанова

Отговор:
  • за преведените на оператора парични средства за ваучери по номинал, съгласно сключения с оператора договор:
Д-т с/ка Доставчици по аванси
анал. сметка на оператора
К-т с/ка 503 Разплащателна сметка в левове

  •  за получените от оператора ваучери за храна (книжа за замяна, парични еквиваленти):
Д-т с/ка Други парични средства
анал.сметка Ваучери за храна
К-т с/ка Доставчици по аванси
анал. сметка на оператора

  •  за договорената комисиона на оператора, по издадена от него фактура (при условие че операторът е регистриран по ЗДДС):

Д-т с/ка Разходи за външни услуги
Д-т с/ка Начислен данък за покупките
К-т с/ка Доставчици

и

Д-т с/ка Доставчици
К-т с/ка Разплащателна сметка в левове


  •  получените ваучери се разпределят между персонала и лицата по договори за управление и контрол и се отчитат като социални разходи:
Д-т с/ка Разходи за външни услуги
К-т с/ка Персонал
(по списък на лицата)

  •  при фактическото предоставяне на ваучерите на лицата:
Д-т с/ка Персонал
К-т с/ка Други парични средства
анал. сметка Ваучери за храна

  •  когато лице от персонала или лице по договор за управление и контрол, получило ваучери, напусне предприятието, то съгласно чл. 14, ал. 4 от Наредба № 7, трябва да върне неизползваните ваучери. Предприятието взема сторнировъчни статии:
Д-т с/ка Разходи за външни услуги
К-т с/ка Персонал
и
Д-т с/ка Персонал
К-т с/ка Други парични средства
анал. сметка Ваучери за храна
(Двете счетоводни записвания са червено сторно.)

  •  в отделни случаи работодателят може да бракува ваучери поради загубване, унищожаване, пропускане на срока за подмяна и пр. В тези случаи стойността им остава за негова сметка:
Д-т с/ка Други разходи
К-т с/ка Други парични средства
анал. сметка Ваучери за храна

  •  в края на годината ваучерите за храна се инвентаризират по общия ред и за евентуалните разлики се съставят необходимите счетоводни записвания, с данъчно третиране;
  •  в отчета за приходите и разходите работодателят отчита разход, а в отчета за паричните потоци - входящите и изходящите парични потоци, свързани с движението на ваучерите. 
Страници:   (1 / 1)   

Задай въпрос

 
Име *:
Email *:
Въпрос:
Code *:
Полетата маркирани с * са задължителни