Новини

22.11.2011
Митове за пенсионната реформа
Вестник Труд; Автор: Георги Ангелов

Миналата година направихме анализ на изпълнението на реформата и защо тя не даде резултат. Оказва се, че 87% от неизпълнението на целите се дължи на разходите в пенсионната система: те са драстично повече, отколкото трябваше да бъдат след реформата. Като се заровим по-дълбоко в данните, виждаме и защо има по-високи разходи - причината е запазването на много възможности за ранно пенсиониране, в резултат на което огромен брой хора в работоспособна възраст се пенсионират. Една трета от работещите в България се пенсионират преди да навършат 55-годишна възраст, още една трета се пенсионират преди 60-годишна възраст. Това е допълнено, разбира се, с ефектите от кризата, емиграцията, застаряването. Все важни причини за ускоряване на реформите, а не за тяхното спиране.
Няма работни места
Синдикатите ни убеждават, че не може да се прави пенсионна реформа, защото няма достатъчно работни места. Нека не се самозаблуждаваме - работни места не се създават, ако стоим и чакаме да паднат от небето. Заетостта се увеличава в реформаторските страни, не в апатичните и мързеливите. Дори сега в кризата има рекорден растеж на работните места в балтийските страни, в Естония, в Швеция, в Германия.
В България обаче няма. И тук синдикатите имат голям принос. През цялата 2009 и 2010 година всички разумни икономисти обяснявахме, че ако увеличим бюджетния дефицит, ще изгоним инвеститорите и ще загубим работни места. Синдикатите твърдяха обратното - че с дефицити и харчене на резерва ще създадем заетост. Е, имахме рекордни бюджетни дефицити през 2009 и 2010 г., похарчихме половината фискален резерв и... нямаше положителен ефект. Обратното - чуждите инвеститори избягаха и загубихме работни места, точно както очаквахме.
В допълнение нека да припомним, че със заплахи за стачки синдикатите блокираха множество други реформи (от БДЖ, през здравето и държавните служители до МВР). Заради тях бяха увеличени неимоверно тежестите върху пазара на труда точно когато фирмите са ударени от кризата (минимални прагове през вдигане на осигуровки, минимална заплата, помощи, административно разпространение на браншови договори и пр.). Когато един стагниращ пазар на труда го натовариш с такива тежести, резултатът неминуемо е загуба на работни места.
Затова синдикатите нямат морално право да блокират реформите с аргумента за липса на работни места. Няма работни места именно заради блокирането на реформите от самите синдикати и тяхното неразбиране на елементарни зависимости в икономиката.
Постепенно да се вдига възрастта за пенсия
Разбира се, че щеше да е по-лесно да се вдига постепенно възрастта за пенсия. Най-добре щеше да бъде през 2010 да се увеличи възрастта с 4 или 6 месеца, също толкова през 2011, още толкова през 2012 и т.н. Но понеже това плавно вдигане не се случи, сега се налага наведнъж да наваксаме изоставането. Също щеше да е добре през последните 5-10 години постепенно да се ограничи ранното пенсиониране. Но това също не се случи и привилегиите останаха. Затова сега има нужда от по-големи крачки, за да се премахне ранното пенсиониране.
И тук отново популизъм от синдикатите - видите ли, не може един летец да лети до 65 години. Вярно е, не може, но може да работи много други професии. Става въпрос за високообразовани хора, които нямат проблем да се преквалифицират.
Трябва да се вдигнат осигуровките
Старият рефрен на синдикатите е - да вдигнем данъците и осигуровките и всичко ще се оправи. Да, ама не. Преди една година правителството направи точно това, послуша профсъюзите и вдигна осигуровките. И нищо не се случи, обещаните приходи не дойдоха. Точно обратното - това натоварване на пазара на труда доведе до още загуби на работни места.
И в Гърция от две години се опитват да решат проблемите, като вдигат постоянно данъците и нищо не се получава, убиват икономиката и затъват още повече. През 90-те години в България също имаше огромни данъци и осигуровки и всички си спомняме печалните икономически резултати тогава.
Много хора не стигат до пенсионна възраст
Профсъюзите твърдят едва ли не, че в България хората умират млади и никой не доживява до пенсия. Често се цитират данни за продължителността на живота, но се пропуска структурата на населението по етнически признак. Средната продължителност на живота в България е ниска, защото ромите живеят малко и умират рано - всъщност 95% от ромите въобще не доживяват до пенсия. При българите е точно обратното, практически всички (близо 95%) доживяват до пенсия и много след това. Според Евростат българите с висше образование имат средна продължителност на живота от почти 79 години.

От: Труд