"Нищо не ме кара да вдигам сега възрастта за пенсия на най-бедната държава и на най-болните хора в Европейския съюз."
"Ако не искаме да стане така, че след 2–3 години никой да няма пенсия, трябва да направим тази реформа."
Тези две изказвания са направени в разстояние само на една година от един и същ човек – премиерът Бойко Борисов. Първото е от есента на 2010 г. Второто – от началото на тази седмица.
Почвата за нови промени в пенсионната система започна да опипва финансовият министър Симеон Дянков преди десетина дни. Тогава в интервю за "Труд" той намекна, че би било добре да се помисли за увеличаване на пенсионната възраст още от следващата година. В началото на тази седмица премиерът вече беше категоричен в старанието си да обясни ситуацията:"Какво да дебатираме? (промените в пенсионната система – бел. ред.). Наливаш пари в НОИ с пълното съзнание, че те никога няма да се върнат. Това е изчислено математически. И две плюс едно не прави четири. Другото едно трябва да го вземеш от бюджета и вместо да отиде за образование, за култура... то отива в НОИ."
Два дни по-късно от трибуната на парламента заместник финансовият министър Владислав Горанов даде още подробности: увеличението на възрастта за най-масовата категория труд ще е от 1 януари 2012 г. и ще се отнася както за мъжете, така и за жените. Горанов заяви, че със социалните партньори са обсъждали през миналата година промените да започнат от 2021 г., но развитието на икономиката и плахата реформа в допълнителното обществено осигуряване са дали основание решителната стъпка да бъде предприета веднага. Подобни промени всъщност се обсъждат или вече са направени в много от страните от ЕС. Като Германия, Испания, Дания, Ирландия дори предвиждат в по-дълъг хоризонт възрастта за пенсиониране да надхвърли 67 години.
От промяната през следващата година би трябвало да са засегнати над 90 хил. души. Данните на НОИ обаче показали, че около 60% от тези хора продължават да работят 2, 3 или повече години след пенсионна възраст. От останалите пък около половината вече са получили инвалидна пенсия. Затова очакванията са увеличението на възрастта от следващата година реално да засегне между 15 хил. и 18 хил. души. Икономията от тази мярка през следващата година ще е за едва 30-40 млн. лв., но тя ще се увеличава като ефект във времето. Тези трийсетина милиона обаче ще бъдат използвани за увеличение на минималните пенсии от 136 на 145 лв. от средата на следващата година. Очакваният брой на засегнатите пенсионери е около 730 хиляди.
Според източници от управляващите се обсъждат още няколко промени. Едната от тях е възрастта за пенсиониране да продължи да се увеличава с по 4 месеца от 2015 г. Така през 2018 г. тя ще достигне 65 години за мъжете, а през 2020 г. - 63 за жените. Има и още. С две години – до 67 години, ще се повиши и възрастта за пенсиониране на хората без достатъчно осигурителен стаж. Променя се и начинът, по който ще се изчислява индексацията на пенсиите. Досега тя ставаше според т.нар. Швейцарско правило, което отчита равнопоставено ръста на осигурителния доход и инфлацията. Сега идеята е индексацията да е само с инфлацията. "Швейцарското правило е добро, ако икономиката е в подем. В момента обаче осигурителният доход се покачва изкуствено, защото бяха съкратени най-вече нискоквалифицирани служители и това вдигна базата", обясни депутат от ГЕРБ.
Всички тези промени ще бъдат предложени между първо и второ четене за Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО). Най-вероятно управляващите ще предложат и още нещо – индексът, по който ще се пресмята осигуртелния стаж, от 2017 г. да се увеличи само за новоотпуснатите пенсии, а не както е сега за всички. "Ако старите пенсии се преизчислят с новия индекс, ще има ново еднократно и шоково 10% увеличение на пенсиите през 2017 г. и съответно рязко нарастване на дефицита на ДОО", обяснява депутат от управляващата партия.
Ако пълният комплект от идеи се случи, дупката в общественото осигуряване ще се свие от 2018 г. и ще се задържи на нива от около 0.25% от БВП. Този сценарий обаче предполага в следващите двайсетина години пенсиите да се повишават само с толкова, колкото да покрият инфлацията.
Свещените крави
В пакета от идеи на ГЕРБ обаче не присъства най-важната – премахването или ограничаването на раното пенсиониране особено за военни и полицаи и затягане на контрола за получаване на пенсии за инвалидност.
"Управляващите явно се притесняват да посегнат на работещите в специализираните ведомства, а резервите за запълване на пробойните в осигуряването са тъкмо там. Защото в тези сфери и пенсиите са големи, и защото в масовия случай пенсионираните продължават да работят, често на същите длъжности, от които са били освободени", твърди Йордан Христосков, който е бивш управител на НОИ.
Годишният разход за пении е около 7 млрд. лв., като над половината от тези пари идват от данъци, а не от осигуровки. Например 600 млн. лв. се превеждат към НОИ за ранното пенсиониране на служителите на силовите министерства, като този разход дори не е от бюджета на МВР или Министерството на отбраната. " Тук трябва да се обърне внимание и на още един детайл – този трансфер е крайно недостатъчен, защото тези служители се пенсионират с 25 години трудов стаж и получават дълго време пенсии. За да се компенсират тези фактори, актюерските разчети сочат, че трябва да се увеличи размерът на осигуровките им с не по-малко от 10 процентни пункта", твърди Божидар Данев от БСК.
Другият момент е свързан с драстичното увеличение на хората, които получават пенсия за неработоспособност. Според стопанската камара инвалидизираните достигат 400 хиляди, а разходите за техните пенсии надхвърлят 1 млрд. лв. гоишно (за сравнение, това е малко под една седма от общите разходи за пенсии, предвидени за следващата година).
Данните на НОИ също са еднозначни – ефективната възраст за пенсиониране в България през миналата година е била едва 57 години (виж грфиката), т.е. - доста под официалната, което означава, че нормативната възраст за пенсиониране не се спазва заради множеството привилеги­и и начини за избягване на закона.
"Сегашната разходопокривна пенсионна система може да е устойчива само ако постоянно се повишава възрастта за пенсиониране, за да се отчита повишаването на продължителността на живота и влошаването на съотношението между пенсионери и работещи", твърди и Георги Ангелов от "Отворено общество".
Така решението на управляващите за по-ранна промяна във вазрастта е силна стъпка. Но недостатъчна, защото трябва още малко кураж за ограничаване на привилегиите и изключенията. 

От: Капитал