Вътрешни правила
Процедури ДАНС

Вътрешни правила на ..........................., като задължено лице по чл. 3, ал. 2, т. 31 от ЗМИП, което по занятие извършва счетоводни услуги в Република България ,за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма


I.ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
    Настоящите правила са приети на основание чл.16 и чл.17 във връзка с чл.3, ал2, т.31 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) и чл.9, ал.3 и ал.4 от Закона за мерките срещу финансиране на тероризма (ЗМФТ). Те са съставени съобразно структурата и дейността на ......................................................
    Целта на настоящите Вътрешни правила е конкретизиране прилагането на ЗМИП и ЗМФТ по предодвратяване и разкриване действията на физически и юридически лица, групи и организации на организираната престъпност по изпиране на пари и финансиране на тероризма.
    С Вътрешните правила:
1. установяват се редът за събиране, обработване, съхраняване и разкриване на информация, свързана с дейността по контрол и предодвратяване изпирането на пари;
2. определят се точни критерии за ефективно разпознаване на съмнителни операции, сделки и клиенти;
3.  регламентират се реда за обучение, използваните технически средства, както и действията и отговорностите на дружеството и неговите служители спрямо операциите, сделките и обслужването на клиентите.
    Съгласно ЗМИП, изпиранто на пари  е подготовката, осъществяването и приемането на резултата от действията, чрез които паричните средства или друго имущество, както и добитото от тях, станали притежание на дадено лице чрез или по повод на престъпление, се въвеждат в стопанския оборот. Изпирането на пари има и при преобразуването или прехвърлянето на имущества, както и укриване или прикриване на естеството, източника, движението или правата по отношение на такива имущества.
    Придобиването, притежаването и използването на имущества със знанието, че са придобити чрез или по повод престъпление също се квалифицират като пране на пари. Като такова нарушение се третира и подпомагането на лице, което е участвало в осъществяването на престъпление, укриване или прикриване на естеството, източника, движението или правата по отношение на имущества, придобити при или по повод на престъпление.

    Раздел I
    Мерки срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма
    Мерките за предотвратяване действията на клиенти на дружеството, свързани с изпиране на пари и лицата, които ги предприемат, са:
1. Идентифициране на клиенти и проверка на тяхната идентификация - съответния служител на дружеството;
2. Идентифициране на действителния собственик на клиента - юридическо лице, и предприемане на съответни действия за проверка на неговата идентификация по начин, който дава достатъчно основание да се приеме за установен действителния собственик - съответния служител на дружеството;
3. събиране на информация от клиента относно целта и характера на отношението, което е установено или предстои да бъде установено с него - съответния служител на дружеството;
4. текущо наблюдение върху установените търговски или професионални отношения и проверка на сделките и операциите, извършвани в рамките на тези отношения, доколко те съответстват на наличната информация за клиента, за неговата търговска дейност и рисков профил, в т. ч. изясняване на произхода на средствата в посочените от закона случаи - управителя на дружеството;
5. разкриване на информация относно съмнителни операции, сделки и клиенти - управителя на дружеството.
Мерките срещу финансиране на тероризма са:
1. блокиране на парични средства, финансови активи и друго имущество;
2. забрана за предоставяне на финансови услуги, парични средства, финансови активи или друго имущество.

    Раздел II
    Съмнителни сделки
    Критерии за разпознаване на съмнителни сделки по смисъла на настоящите вътрешни правила са:
1. един клиент извършва няколко сделки в рамките на няколко дни, за суми, близки по стойност до прага за извършване на идентификация;
2. клиентът често извършва сделки, при които за извършване на плащането използва голям брой банкноти с малка деноминация и стойността на сделките поотделно е близка до прага за извършване на идентификация;
З. когато се извършват повече от една сделка в един и същи ден, за суми, близки до прага за извършване на идентификация, от няколко различни лица, за които служителят на дружеството знае, че са свързани помежду си;
4. клиентът представя документи за идентифициране, чиято автентичност поражда съмнение;
5. клиентът е направил опит да използва фалшиви банкноти при плащането на сделката.
6. клиенти от страни, фигуриращи в списъка на FATF или от други страни, смятани за високорискови /”данъчни убежища”, офшорни юрисдикции или страни, подкрепящи тероризма/;
7. анонимни клиенти.
За съмнителни могат да се считат и други сделки, които пораждат съмнение.

    Раздел III
    Съмнителни клиенти
Съмнителни клиенти са:
1.    Представители или пълномощници на физически или юридически лица, представящи документи за идентичност и правоспособност, чиято автентичност поражда съмнение;
2.    Всички физически и юридически лица, групи и организации, фигуриращи в списъка по чл.5 от ЗМФЛ, който списък се приема, допълва и изменя от Министерски съвет, спрямо които се прилагат мерките срещу финансирането на тероризма, включващ:
а/ физически лица, юридически лица, групи и организации, посочени от Съвета за сигурност на ООН, като свързани с тероризъм или спрямо които са наложени санкции за тероризъм с резолюция на Съвета за сигурност на ООН;
б/ лица, срещу които е образувано наказателно производство за тероризъм, финасиране на тероризъм, образуване, ръководене или членуване в организирана престъпна група, която си поставя за цел да извършва тероризъм или финансиране на тероризъм, приготовление за извършване на тероризъм или закана за извършване на тероризъм по смисъла на Наказателния кодекс;
в/ лица, посочени от компетентните органи на друга държава на Европейския съюз.
3.    Лица, включени в списъка по чл.3 от Закона за информация относно необслужвани кредити;
4.    Лица, за които е обществено достояние, че са криминално проявени;
5.    Клиенти, отказващи да предоставят документи за своята идентификация;
6.    В представените от клиента лични документи липсват основни реквизити, които да го идентифицират напълно;
7.    Клиентът се идентифицира с чуждестранни документи за самоличност, чиято автентичност е трудно да бъде проверена;
8.    Клиентът не представя или се опитва да отложи представянето на определени декларации и актуални състояния;
9.    Клиентът е с необичайно добри познания за мерките срещу изпиране на пари и финансиране на тероризъм;
10.    Клиентът е съпровождан и наблюдаван и сделката се извършва в присъствието на трети лица;
11.    Клиентът предлага да бъдат съставени неверни документи при извършване на сделката;
12.    Клиентът предлага сделката да бъде официално оформена по начин, различен от действителните отношения между страните;
13.    Клиентът посочва като адрес, адресът на трето лице или адрес за кореспонденция, който е пощенска кутия;
14.    Подписът в документа за самоличност не съответства на положения от клиента, във връзка с сделката.

II.ИНТИФИЦИРАНЕ НА КЛИЕНТИ
Раздел I
Общи условия при идентифициране
При сключване на сделки и установяване на трайни търговски отношения, служителите или лицата, действащи от името и за сметка на ..........................., следва да извършват идентифицирането на клиентите, когато стойността на сделката е над 30 000 (тридесет хиляди) лева или равностойността им в чужда валута. Това изискване се отнася и за свързани сделки и/или сделки за по-малки суми, ако те общо надвишават 30 000 лева. Идентифицирането се извършва и когато възникне съмнение за пране на пари.
Идентифицирането се осъществаява чрез проверка на необходимите и допустими от закона данни за пълно идентифициране на лицата при извършване на операции и сделки.
Ако операцията или сделката се извършва в полза на трето лице без упълномощаване или чрез трето лице, което е приносител на документи за извършване на сделката, служителят на дружеството е длъжен да изисква доказателства за представителната власт, както и да идентифицира представителя или представлявания, както и ЕГН и връзката на лицето, извършващо сделката, със съответното представлявано лице.
При установяване на трайни търговски отношения или осъществяване на операция или сделка чрез електронно изявление, електронен документ или електронен подпис, или друга форма без присъствие на клиента, следва да се предприемат необходомите действия за удостоверяване истинността на идентификационните данни на клиента.
При операции и сделки, чиято стойност не може да бъде определена в момента на извършването й, идентифицирането се извършва в момента, в който стойността бъде определена и е над 30 000 (тридесет хиляди) лева или равностойността им в чужда валута.
Задължително е да се изискват декларации за произход на паричните средства при операции в брой над 30 000 (тридесет хиляди) лева или равностойността им в чужда валута, както и когато са предмет на съмнителна операция или сделка.
В случаите, при които ......................... не може да извърши идентификация на клиента/дарителя в съответствие с изискванията на закона и актовете по прилагането му, както и при непредставяне на декларация по чл. 4, ал. 7 от ЗМИП, то е длъжно да откаже извършването на операцията или сделката/дарението, съгласно чл. 4, ал. 4 от ЗМИП.
А. Съгласно разпоредбата на чл. 5а от ЗМИП, ......................... е длъжно да прилага разширени мерки по отношение на клиенти, които заемат или са заемали висша държавна длъжност в Република България или в чужда държава, както и по отношение на клиенти, които са свързани с тях лица.
Б. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от ЗМИП, .......................... идентифицира физическите лица, които са действителни собственици на клиент- юридическо лице, както и предприема действия за проверка на тяхната идентификация в зависимост от вида на клиента/дарителя и нивото на риск, което произтича от установяването на клиентските отношения и/или на извършването на сделки или операции с такъв вид клиент/дарител. При липса на друга възможност идентифицирането може да се извърши чрез декларация, подписана от законния представител или пълномощника на юридическото лице.
Условията и редът за идентифициране и проверка на идентификацията, условията и редът за освобождаване от задължението за идентификация, както и формата и редът за подаване на декларацията, се определят с правилника за прилагане на ЗМИП.


Раздел II
Идентифициране на юридически лица
Идентифицирането на юридическите лица се извършва чрез предоставяне на :
1. за юридически лица – чрез представяне на официално извлечение за актуалното им състояние от Търговския регистър или съответния съдебен регистър, а ако не подлежи на съдебна регистрация – чрез предоставяне на заверен подпис от учредителния акт и регистрацията на наименованието, седалището, адреса на управление, предмета на дейност и лицата, които представляват и управляват съответното юридическо лице; когато в официалното извлечение от съответния регистър не се съдържат данните по предходното изречение, идентифицирането може да се извърши и чрез представяне на други официални удостоверителни документи за тези данни;
2.   регистрация по БУЛСТАТ;
3.    документ за самоличност на представляващия.
При промяна на обстоятелствата по време на осъществяване на операцията или сдеката, юридическите лица или физическите лица – еднолични търговци, представят в 7-дневен срок от вписване на промяната в регистъра копие от новото удостоверение с извършеното вписване.
Самоличността на свързаните лица, които стоят зад юридическото лице (например попечители, директори) се установява съгласно изискванията за определяне самоличността на индивидуални клиенти – физически лица.
При идентифициране на чуждестранни юридически лица следва да се предоставят сравними документи. В този случай трябва да се изискват препоръки от извесни търговски фирми или институция, свързана с глобалната търговска дейност.


Раздел III
Идентифициране на физически лица
За идентификацията на физическите лица, регистрирани като еднолични търговци се прилага процедурата за юридическите лица.
Идентифицирането на физическите лица, които не са търговци, се осъществява чрез представяне на документ за самоличнист, като на регистриране подлежат трите имена на лицето, вида на документа, номера му, издателя, датата на издаване, ЕГН (ако има такъв) и адреса.
Чуждестранните физически лица, временно пребиваващи в Република България, се идентифицират по същия начин, както местните лица. В този случай вместо ЕГН се записва ЛНЧ. Потвърждаването самоличността на чуждестранното лице – контрагент може да се получи и от чуждестранното лице, което е служител по удостоверяването самоличността в чуждестранната финансова институция, консулство или посолство.
Идентификацията трябва да включва и информация дали дарителят действа от свое име или като довереник на действителния собственик на парите или имуществото.

Раздел IV
Създаване на досиета
Служителите идентифицират клиентите, като за всеки създават документално досие, съдържащо:
1.договор за сделката (ако има сключен такъв);
2.официално извлечение от актуалното състояние от съответния регистър, или заверен препис от учредителния акт и регистриране на наименованието, седалището, адреса и представителя – ако лицето не подлежи на регистрация;
3.копие от картата за идентификационен код по регистър БУЛСТАТ;
4.копие от лицензи, разрешения и удостоверения за регистрация, когато определена дейност подлежи на лицензиране, разрешаване или регистрация;
5.спесимен от подписите на лицата, оправомощени да представляват юридическото лице и да се разпореждат с парите или имуществото му;
6.нотариално заверено пълномощно за изрично овластяване, когато пълномощници се разпореждат с парите или имуществото на юридическото лице; ако посредникът е от държава, която няма еквивалентно законодателство за мерки срещу изпирането на пари и финансиране на тероризъм, се прилага пълната процедура за проверка на идентичността, особено при първоначалното установяване на търговски отношения.

III.СЪБИРАНЕ И СЪХРАНЯВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯТА
Раздел I
Събиране и обработване на инфирмацията
Събирането и обработването на инфирмацията за клиентите и извършените от тях операции се извършва от служителите на дружеството. Действията по събиране на информация се предприемат при наличие на описаните хипотези относно съмнителните клиенти, сделки и операции. Информацията се отнася до съществените елементи за размера на дадена операция или сделка, съответните документи и други идентификационни данни. При операции или сделки, касаещи имущество, трябва да се представи официален документ за собственост или други доказателства при необходимост.
При възникване на съмнение за изпиране на пари, лицето, действащо от името на дружеството при сключването на сделката, е длъжно да събере информация за елементите и размерите на сделката, за документи, факти, обстоятелства и други данни, които биха могли да се окажат от съществено значение.
При възникване на съмнение за изпиране на пари, се попълва формуляра по Приложение N1, който се предава на Управителя или упълномощено за тази цел лице до края на същия ден, в който се описват и всички допълнителни факти и обстоятелства, който са им станали известни.
Управителят или упълномощеното лице са длъжни да заведат формуляра в специален дневник, съгласно Приложение N2, в който се разписват приемащият и предаващият сигнала за съмнителност. Дневникът за хронологично регистриране на съмнителни операции е прошнурован и заверен с подписа на Управителя и печата на дружеството. Той се съхранява от Управителя или определен от него служител.
Събирането на информация във връзка с настоящите Вътрешни правила е задължително да се извършва при строго спазване законите, като тази информация може да служи само за целите на ЗМИП и ЗМФТ.

Раздел II
Съхраняване на информация
Съхраняването на събраната информация за съмнителни операции и сделки за изпиране на пари или финансиране на тероризъм се осъществява от Управителя или упълномощено за тази цел лице. Тя се съхранява за срок от пет години, като за данните за контрагентите срокът започва да тече от момента на прекратяване на отношенията, а за данните за извършените сделки и операции – от извършването им. Тази информация задължително се съхранява на хартиен носител с оригиналните подписи.
Дневникът, в който се завеждат формулярите, и делата за случаите при възникване на съмнение за изпиране на пари трябва да се съхраняват така, че до тях да нямат достъп други лица, освен Управителя, съответно – упълномощено от него лице, както и служителите на АФР при поискване.

IV.ПРЕДАВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ
    При възникване на съмнение за изпиране на пари или финансиране на тероризъм, служителите на дружеството попълват формуляра по Приложение N1, който се предава на Управителя или упълномощено за тази цел лице до края на същия ден. Формулярът се завежда в дневника по Приложение N2, в който задължително се разписва и служителят, подал сигнала.
           Събраната информация се предоставя на Агенцията за финансово разузнаване (АФР) при поискване, като се предават оригиналните документи или служебно заверени преписи от тях. При предаване на оригинални документи се съставя приемо-предавателен протокол.
    При установяване на факти, предизвикващи съмнение, че дадена операция служи или би могла да служи за изпиране на пари или финасиране на тероризъм, незабавно се уведомява Директора на АФР.


    V.РАЗКРИВАНЕ НА НИФОРМАЦИЯ
    При установяване или при съмнения за изпиране на пари или финансиране на тероризъм, Управителят или упълномощено за тази цел лице, на базата на събраната и документирана информация, уведомява незабавно АФР преди извършването на сделката или операцията, като забавя нейното осъществяване. В случаите на обективна невъзможност за забавяне, уведомяването следва да стане незабавно след нейното приключване.
    АФР трябва да се уведомява за всяко плащане в брой на стойност над 30 000 (тридесет хиляди) лева или равностойността им в чужда валута, извършено от клиент на дружеството.
    При наличие на съмнение за изпиране на пари или финансиране на тероризъм е необходимо:
    1.да се посочат в хронологичен ред пълни подробности за възможното закононарушение, включително и това, което е необичайно, нередно или съмнително за операцията или сделката;
    2.да информират Управителя дали това е първи опит за закононарушение от съответното физическо или юридическо лице;
    3.да запазят в тайна всички факти и обстоятелства и по надлежния ред писмено да ги докладват на Управителя;
    4.да съхраняват всички документи за опит да се измами дружеството, или да се прикрият следи от предишно нарушение.
    Разкриването на информация не може да бъде ограничено по съображения за класифицирана информация, представляваща служебна, банкова или търговска тайна, и не поражда отговорност за нарушаване на други закони.
    Компетентните органи, получили информация във връзка с прилагане мерките срещу изпиране на пари или финансиране на тероризма, запазват анонимността на лицата, които са я предали.

VI.ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ С АГЕНЦИЯТА ЗА ФИНАНСОВО РАЗУЗНАВАНЕ
За уведомяване на АФР Управителят определя специално лице за контакт, което организира събирането на допълнителна информация, искана от Агенцията.
При установяване данни за изпиране на пари или финансиране на тероризъм, незабавно трябва де се уведоми АФР. За уведомяването и организиране събирането на исканата допълнителна информация отговаря Управителят или определено за целта лице.
Уведомяването трябва да е в писмен вид във формата, изискана от АФР и да е придружено от цялата налична информация, в т.ч. служебно заверени копия на всички събрани документи. Допустимо е й изпращането й и по факс.
При поискаване на допълнителна информация от АФР, тя следва да се предостави незабавно. Не се допуска да бъде уведомен контрагента или трети лица за  разкриването на информацията в случаите, когато това е предвидено в закона.

VII.ОБУЧЕНИЕ НА ПЕРСОНАЛА
Управителят трябва да запознае със ЗМИП, Правилника за неговото прилагане, ЗМФТ и настоящите Вътрешни правила на ........................... всички членове на управителните органи, служителите на дружеството, както и други лица, които извършват действия от името на дружеството. Обучението на персонала за спазване на горепосочените нормативни актове се извършва под ръководството на Управителя най-малко веднъж годишно. За новопостъпилите служители се провежда обучение поотделно за всеки в срок до една седмица от постъпването им на работа.
При изменения и допълнения на нормативната уредба в областта  на мерките срещу изпирането на пари и пресичане финансирането на тероризма, своевременно се организира запознаване на персонала с тях.
Всички инструктирани лица попълват декларация, че са запознати с настоящите Вътрешни правила (включително приложенията), ЗМИП, Правилника за неговото прилаган и ЗМФТ и се задължават да ги спазват.

Настоящите Вътрешни правила на ..........................., като задължено лице по чл. 3, ал. 2, т. 31 от ЗМИП, което по занятие извършва счетоводни услуги в Република България за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма са приети на основание чл.16, ал.1 от ЗМИП, във връзка с чл. 9, ал. 5 от ЗМФТ от Общото събрание на съдружниците на .............................. на 21.11.2011 г.



Дата:  21.11.2011 г.           


                                                                                     1. ..........................................


:                                                                                    2. ..........................................